6 март 2008 г.

От Калгари с мисъл за Бърдаре

По време на концерта по случай 1 март – Деня на самодееца, бе обявено, че Николай Бонов Пенков, родом от Бърдарски геран, който от две години живее в Канада, подарява на читалището духови инструменти.

Всички добре го познаваме и знаем, че винаги е помагал на читалището ни, а сега след като е гледал клиповете от 15 февруари с хорото в чест на Дико Илиев спонтанно му дошла идеята да ни изпрати от далечна Канада инструменти, за да подпомогне възраждането на духовата музика в селото ни.
Желаещи младежи да се учат се намериха, сега остава да проявят постоянство и търпение в обучението, защото целта си струва усилията.

Благодарим на Николай и семейството му, което наскоро се увеличи с дъщеричка – Стефани! Желаем му да успее в далечно Калгари и вярваме, че няма да забрави нито Бърдаре, нито нас, които сме останали тук.



Обръщам се към всички банатски българи по целия свят, който са тръгнали от Бърдарски геран, или поне имат спомени от това село, да се сещат понякога, че тук все още има хора, които пазят фолклора ни, показват на всички какви сме били, какво можем и какво може да направим, ако се обединим и заработим за една кауза.

Помощта на всеки един човек е необходима – един помага с таланта си да пее, друг – да танцува, трети да пише, четвърти да свири, пети да организира и всички работим само и единствено за едно нещо – да живее банатския български фолклор и занапред, повече хора от близо и далеч да научават за нас. Същевременно съвместните усилия помагат на всички да се научат да живеят в общност, да си помагат, да работят за една кауза. Едни отделят от времето си, а други, тези, които живеят надалеч, могат по друг начин да помогнат на самодейците в мисията им – като им помогнат финансово или материално и делото им няма да остане незабелязано.

Читалището има нужда от по-добро сценично осветление, по-добра озвучителна техника, нова завеса, защото старата от 10 години е скъсана, нова дограма и още, и още, и още…
Хората репетираха и при минусови темпуратури тази зима, бориха се и се борят ежедневно с ред трудности, но продължават да идват и да репетират. На тях се крепи присъствието на фолклора ни в днешното напрегнато ежедневие и носят радост на всички, които ги гледат и слушат по цял свят.

Затова е добре, тези, които имат възможност, да им помогнат с малко, но от сърце. Не заради мен, или него, или нея, а заради всички ни, заради Бърдарски геран и банатските българи в България.

1 коментар:

Christopher-Joseph Ravnopolski-Dean каза...

Браво, Светле! Само така! Аз също съм съгласен с тебе. Това са и мойте цели, но на друго място - Дръмша. Впрочем мойта мечта е навсякъде да се запази фолклора и езика, ако на всяко място имаше един човек като тебе...
Но Бог е добър, той помага.