28 ноември 2008 г.

Фестивал "Яко Ронков" в Стар Бешенов


Това е Яко Ронков - изтъкнат будител сред общността на банатските българи.

На 23 ноември в Стар Бешенов се състоя петото издание на фестивала, носещ неговото име. Кой е Яко Ронков и защо са избрали фестивалът да се казва така, защо е създаден, кои участват - всичко това можете да намерите в краткото представяне на тазгодишния празник в сайта на Дружеството на банатските българи в България.
Пали Велчов ни разказва, а благодарение на Ник Марков можем и да видим снимки от събитието. За да изостря интереса, давам и тук линка към снимките.

Преди десет години адаптирах от банатски български език един от текстовете, написани от големия родолюбец. Казва се "История на банатските българи".

25 ноември 2008 г.

Място и време за вечните въпроси

От известно време в България се случва нещо неочаквано, нещо абсолютно странно в днешното време на забързани, затворени в себе си хора, вперили поглед единствено в своите проблеми.
Говори се и се пише за вечните въпроси, дискутира се оживено, и всичко това е факт благодарение на един кръг интелектуалци, обединени от фондация „Комунитас”.

Обръщането на погледа ми към случващото се на територията на духовното и участието на гореспоменатата фондация дължа на един мой познат, който от много време насочва мисълта и вниманието ми към същественото.

Опитът за разчупване на „стената” и обръщане към духовното, изговорено и оживено чрез шанса да бъде чуто, започва през 2002 г., когато излиза първата книжка на списание „Християнство и култура”. Забележителен опит да се създаде списание-явление, което твори идеи, привлича не случайни хора, ражда дискусии, представя другия начин на мислене.

Ето как създателите му сами се представят:

„Списание „Християнство и култура” излиза в края на всеки месец и се подготвя от два редакционни съвета.
Екипът с главен редактор Явор Дачков подготвя осем броя и си поставя за цел да разглежда актуални и дискусионни проблеми от областта на християнството и културата.
Екипът с главен редактор проф. дфн Калин Янакиев подготвя четири броя (пролет, лято, есен и зима), които имат академична насоченост. Списанието е свободна дискусионна територия. Не бива да се очаква, че публикуваните текстове се вписват в една единна (и единствено възможна) коректност. Материалите в списанието отразяват личните позиции на своите автори и независимо от възможните различия трябва да бъдат възприемани като покана за диалог”.

Повече за него можете да намерите на адрес http://www.hkultura.com/

Вторият от двата екипа през октомври тази година създаде предаването „Професорско каре”, което се излъчва всяка събота от 21 ч. по телевизия Re:tv, но записите на миналите предавания можете да намерите в архив тук http://retv.kaloyan.info/tag/profesorsko-kare/

Професорите от Софийския университет – Цочо Бояджиев, Владимир Градев, Калин Янакиев и Георги Каприев ни предизвикват за размисъл, дебат, философско вглъбяване.

Не е лесно в България да се говори за духовност и религия, за християнство и вечност. Този опит на клуб „Християнство и култура” ни дава шанс да застанем зад „трудното”, да застанем на страната на Истината и да съпреживяваме радостта от подобен избор.

Арфистката Анна-Мария Равнополска-Дийн ще свири в Раковски


Навярно помните момчето, което ви представих преди време – Кристофър Джоузеф Равнополски-Дийн.

Крис опитва способностите си в различни направления и дори е написал текста на една песен, която ще прозвучи за пръв път по време на предстоящия концерт на майка му, арфистката Анна-Мария Равнополска, в град Раковски.


Музиката на песента е дело на Анна-Мария Равнополска. Авторите са посветили творбата на „българските католици и по-специално на банатските българи, хора с непобедим и силен дух, издържали на векове премеждия”.

Заповядайте в град Раковски на концерт, който ще се състои на 7 декември след литургията от 10 ч. в обновения храм „Пресвято Сърце Исусово”.

Ето и забележителните изпълнители:

Анна-Мария Равнополска-Дийн – арфа

Мъжки хор „Гусла” с диригент Валентин Бобевски

Велислава Николова – сопрано

Йордан Димитров – I цигулка

Евгени Ноев - II цигулка

Виктор Мицев – виола

Димитър Тенчев - виолончело


Песента на Крис и майка му се казва „Ангели в полята ни”, а това са нотите – за пиано и глас:


24 ноември 2008 г.

Новият световен шампион по силов трибой е наполовина банатски българин


Малцина знаят, че Александър Николов Кюрчев от Бяла Слатина, има корени в Бърдаре. Баща му е роден там, а Александър много години е прекарвал ваканциите си в малката къща до "излаза" в югозападния край на селото.

На 16 ноември 2008 г. Сашо стана световен шампион по силов трибой във Виена, а община Бяла Слатина му осигури средствата за пътя, престоя и таксите за участие.

Изключително скромен, тих, пестелив на думи, а в светлосините му очи се крие нещо и от детството в Бърдаре. Преди години знаехме, че Сашко мъкне в гаража разни части от трактори и комбайни, за да тренира... Никой не си представяше тогава, че един световен шампион ще живее толкова близо до нас.

Моят личен спомен от тогавашното тихо и някак по своему палаво съседско момче е свързан с птици. Всички съседи един ден впериха поглед в голямото, сухо и оголено дърво в двора им. На самия му връх се беше покатерил Сашо с една стара кошница и старателно я закрепяше, за да кацне кръжащото от дни семейство щъркели, загубило гнездото си през изминалата зима...

Интервю с Александър можете да намерите в сайта на Дружеството на банатските българи в България

15 ноември 2008 г.

Дяконско ръкополагане в Белене


На 15 ноември в Белене, в присъствието на папския нунций в България монс. Януш Болонек, Никополският епископ Петко Христов ръкоположи за дякони Койчо Димов и Страхил Каваленов.

14 ноември 2008 г.

Рожден ден на читалище "Съединение-1923"


Днес в Бърдарски геран празнувахме рождения ден на нашето читалище. То стана на 85 години и всеки, който имаше възможност, дойде да почете паметта на тези, които са го основали, на тези, които са работили през годините и да покаже уважението си към тези, които в момента дават всичко от себе си, за да има читалищно дело в селото ни.

Организацията кипеше от седмици и за пореден път доказа, че в Бърдарски геран има потенциал за големи неща - от украсата на читалището, през прекрасния концерт, та до коктейла за официалните гости, даден от Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, в Ритуалната зала на кметството.

За доброто представяне помогнаха много хора - с труд, знание, идеи и участие. Правеха се табла със снимки от млади и стари, реди се залата, украсяваше се навсякъде - на рожден ден като на рожден ден! Ще спомена само, че община Бяла Слатина осигури част от празничната вечеря на самодейците - наши и гости, а част от персонала на Дома за деца, лишени от родителски грижи, намиращ се в Бърдарски геран, приготвиха храната за коктейла, която както ще видите на снимките си е направо като за няколкозвезден ресторант.

Подаръците - депутатът от БСП г-н Георги Божинов подари 400 лв. за закупуване на озвучителна уредба за читалището.
Най-дългогодишните самодейци получиха грамоти - Мария Лазарова, Мария Тошкова, Катерина Тошкова и Ана Чуканова, които са на читалищната сцена вече повече от 50 години.

По-долу публикувам сценария на концерта, за да може всеки, които не е бил тази вечер в Бърдарски геран да съпреживее историята на нашето обичано читалище.

85 години читалище „Съединение-1923”
Бърдарски геран



Уважаеми гости и жители на Бърдарски геран,

Поканихме ви на една вечер, която да бъде повод за връщане назад във времето и надежда за нови пътища в идващото.

85 години читалище „Съединение-1923”, 85 години труд за благото на хората на Бърдарски геран. За тях, но и не само. Специфично за селото ни е, че въпреки дългогодишната затвореност и липсата на комуникация с най-близките съседи в приютилата ни преди 121 години околия, то поддържа активни връзки с тези, които са на километри далеч от нас, но сърцата ни бият в един ритъм, мислите ни летят в една посока, а паметта ни поддържа живота на една вековна история.

За да почетат заедно с нас паметта на всички, които са дали частица от себе си за нашето читалище тази вечер тук са:
- Инж. Венцислав Василев – кмет на община Бяла Слатина
- Г-жа Славка Цанкова – зам.-кмет Хуманитарни и социални дейности
- Инж. Георги Узунов – зам.-кмет по Бедствия и аварии
- Г-жа Цветанка Иванова – председател на Общинския съвет
- Г-н Валери Борисов – председател на Общинската структура на БСП
- кметове от общината

Банатските българи в България, Румъния и Сърбия все още успяват да живеят заедно, макар и разделени от големи разстояния. Католиците в България са другата голяма общност, към която Бърдарски геран се причислява и активно допринася за развитието й.
Връзките, срещите, приятелството, обичта – всички те минават през сърцето на нашето читалище.

Пътят му започва през далечната 1923 г., когато в кръчмата на Матис Щерингер, където обичали да се събират учители и будни млади хора от двете съжителстващи общности – на банатските българи и на банатските немци, се взима решение да се основе читалище. Те били първите – Никола Петков, Михел Велч, Цвятко Василев, Матей Гашпаров, Иван Чуканов, Иван Петров и др. Написват устав, избират настоятелство и работата започва. Наричат новото читалище „Съединение”. Не е ясно защо, но от позицията на днешния ден можем да съдим, че по този начин са изразили своето единство. Двете общности, макар и понякога живеещи в конфликти, потърсили пътя за единение чрез културата. Раздори не липсвали и между банатските българи, затова това така желано съединение се опитало да стане факт чрез младите хора, преминавайки през песните, танците, театъра.

„Хайдат, брайкя, да се събереми”


Започват на купуват книги и първият шкаф с литература скоро вече е факт. Така се поставя началото на библиотеката. Нямат сграда. Местят се според условията – главно в домовете на Стефан Вълков и Петър Първанов, където гостоприемно ги приемат за репетиции, срещи, вечеринки, представления.
За талантливите банатски българи театърът е изкушение, в което се гмурват от самото начало на читалището. Първата пиеса „Ефрейторът” е поставена през 1923 г., следват „Скъперникът”, „Йончови ханове”, „Сребърният пръстен”, „С жените шега не бива”, „Боряна”.

Освен като актьори и режисьори, бърдаргеранчани опитват перото си и като сценаристи. Първата пиеса на палкенски е написана от Матей Гашпаров и се радва на невероятен успех. За жалост не е запазен нито един екземпляр от текста. Представления в банатските български села дават самочувствие на многобройните актьори и режисьори, които се сменят през годините, но всички - млади и стари, репетират с желание и всеотдайност.

Събират се да пеят и танцуват. Празниците заменят делниците, а вечерите – напрегнатото ежедневие. Дългите зимни вечери са изпълвани с музика, смях, закачки и ... много любов. Салоните се пръскат по шевовете, защото момите са най-хубавите, дрехите са най-празничните, момците са най-закачливите…

„Зако одиш на седенка” и „Бъкличето със вину”

Макар и най-отдалеченото католическо село в Никополска епархия, Бърдарски геран остава в историята и с 12-годишната дейност на Блажения Евгени Босилков. Като пастир на своите енориаши, Евгени Босилков за известен период от време е начело и на читалищното настоятелство. От църковния хор, който той основава, все още има останали певици. Тръгнали от храма, те преминават през хора на читалището, ръководен от Петър Велчев. За да ни припомнят времето на Блажения Евгени Босилков и песните, които са пели под неговото ръководство каним на сцената Мария Лазарова, Мария Тошкова, Ана Чуканова и Кина Тошкова.

………………

През 1945-1946 г. читалището се премества в одържавената сграда за забави на Киларвите. Тя се състояла от салон с балкон, кинокабина и малка стая за библиотеката. Още преди промените през 1944 г. Анка и Венц Мирчеви, решават да дарят на читалището своя дом и дворното място, намиращи се до тази сграда. Като воля на дарителя те посочили, че желаят портретите им да бъдат окачени в салона, за да не бъдат забравени от поколенията. По-късно тези портрети изчезват.

Кърлига” и „На мамень”

През пролетта на 1957 г. жителите на Бърдарски геран решили със собствени сили и средства да си построят голяма и хубава сграда за читалище. Строителната бригада към ТКЗС направила първата копка, а след това цялото село се включило с ентусиазъм – едни копаели, други правели тухли, трети зидали… Работата кипяла и за една година настоящата сграда била факт. Председател на настоятелството по това време бил Иван Радков, ръководител на танцовия състав и добър организатор, той вложил цялото си сърце в построяването.
На 8 март 1958 г. новият дом на читалище „Съединение” бил открит тържествено. Затова през 2008 година имаме още един повод за празник – настоящата сграда на читалището ни става на 50 години. Не се е променила много през годините – мебелите, завесата, дограмата са още от времето на построяването, но важното е, че в Бърдарски геран не се спираме пред трудностите, а бедността не може да спре ентусиазма – редят се престижни участия, записи за телевизии, концерти в България и чужбина.

За ръководител на хоровия състав още в началото на 50-те години е избран младият тогава Петър Велчев – учител, музикант, певец, танцьор, душата и сърцето на читалищните колективи. Благодарение на изключително любезното съдействие на „Златния фонд”на Българското национално радио тази вечер гласът му отново ще прозвучи в тази зала.

(Записът от радиото……….)

Под вещото ръководство на Петър Велчев читалището кипи. Основават се смесен хор, мъжки хор за революционни песни, смесен фолклорен състав, женски фолклорен състав, танцов състав за банатски танци, детски фолклорен и танцов състав, духова музика. Всички състави функционираха целогодишно повече от 40 години.

„Мума викна на ъргене” и „Времето менува”

През 80-те години в областта и общината се развихря активна културна дейност. Банатските българи участват във всички събори, прегледи на художествената самодейност като навсякъде обират овациите и допринасят за разнообразието на тържествата. Да ни поздравят тук са и самодейци от читалище „Развитие” гр. Бяла Слатина.

………………


През последните две десетилетия на XX век в Бърдарски геран идва големия музикант Иван Вълев, ръководител на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци. Гледал по телевизията нашите танци и му хрумнала идеята да създаде голяма музикално-танцова постановка под името „Банатски танци”. Идва с две момичета и две момчета тук за няколко дни и нашите младежи ги учат на банатските танци, а после Северняшкият ансамбъл обикаля света с тази постановка, представяна и до днес.

За нас, обаче, най-добрите изпълнители на тези танци са нашите състави, защото сърцето на всеки банатчанин тупти с макар и еднообразния им (на пръв поглед) ритъм.. Сменящи през годините своите членове, още от 30-те години на XX век, та до днес, те са запазили красотата, салонната грация и изтънченост. Като деца или младежи мнозина са преминали през танцовия състав, за да запазят до ден днешен магията на чардаша.

„Препичоре” и „Чардаш”

Певците и танцьорите от Бърдарски геран многократно са носители на златни и сребърни медали от Националния фолклорен събор в Копривщица. Десетки записи за Българското национално радио, десетки документални филми, записи за различни предавания по телевизията – всичко това е запечатило спомена за хора, гласове, минали години, за да можем сега гордо да си припомняме стъпките на тези, вървели преди нас по този път и да продължим напред със самочувствие. Баба Мария Калапиш остана в сърцата на всеки от нас, а песните й още се пеят.

Песен на баба Мария, изпълнена от Наталия Калчева - "Душло й и на мене време"

През януари 1998 г. в нашето читалище започна да се издава ежемесечен бюлетин на банатските българи, наречен „Фалмис – Uvec falim”. Излиза редовно почти две години с финансовата помощ на Международния център по проблемите на малцинствата. С прекъсване от две години отново продължава да излиза през 2002 и 2003 г. вече с намалена периодичност. Разпространяваше се във всички банатски български села в България, Румъния и Сърбия, във всички католически села в България и в по-големите градове. От година и половина премина в интернет и популярността му нарасна още повече.
От банатските села в България за нашия празник дойдоха младежите от село Асеново. Под ръководството на Мария Иванова те ще ни представят танцуват потомците на преселниците от Винга. Носията им е специфична, богата и уникална за България.
…………………………..

От декември 2007 г. до днес колективът на читалище „Съединение-1923” в кратки срокове успя да върне старата слава на нашето читалище. Редуват се едно през друго престижни участия. Многократни концерти на родна сцена, участие в честване на годишнини от основаването на селата Стар Бешенов в Румъния и на Иваново в Сърбия, откъдето са дошли нашите предци.

Кулминацията на изявите на младежите е участието в Петия общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето”, проведен в Каварна от 16 до 18 май, откъдето със затаен дъх ни гледаха по няколко телевизии стотици банатски българи.

Певческият състав по същото време взе участие в Петия събор на католиците от Северна България, който се провежда в село Ореш и нашето читалище участва на всяка едно издание на фестивала. И двата състава се завърнаха с грамоти и награди, спечелили за пореден път сърцата на публиката.

Освен банатски български фолклор нашите момчета и момичета доказаха, че могат прекрасно да танцуват и български народни танци.

„Ръченица” и „Кръшно Дунавско хоро”


В началото на 50-те години в селото ни идва композиторът от Кнежа Спартак Бутански. Запленен от красотата на палкенската мома, въодушевен от ентусиазма на банатските българи, с който се втурвали във всяко начинание, за дни написва най-обичаната в Бърдарски геран песен, която от момента на създаването си се превръща в химн на селото ни. Вече половин век звучи песента, която вълнува сърцето на всеки роден в Бърдарски геран.

„Бърдарски геран”

Цветомила Спасова:
От името на жителите на Бърдарски геран благодаря на всички самодейци – тези, които са на сцената и тези, които са минали през нея в предишните години, на ръководителите на съставите, на творците, оставили частица от себе си за читалището. Макар и останали шепа народ в селото ние сме длъжни да пазим традициите, донесени преди 121 години от нашите прадеди, непримирили се с робството и живота в чужди страни.
Длъжни сме да съхраним духа на Бърдарски геран!

Честит празник!



12 ноември 2008 г.

За питането, неразбирането и своите си цели


13 ноември е една доста противоречива дата. В календара на събитията (които се случват, честват или пък просто отбелязват в България), тя е наситена със силно католическо присъствие.

На 13 ноември 866 г. папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на цар Борис І на българските пратеници в Рим. В продължилото няколко години непрекъснато нарастващо напрежение между Константинопол и Рим папата вижда в “допитванията на българите” възможност да присъедини България към диоцеза на Римската църква.

Този замисъл, обаче, не взема под внимание, че все пак си има работа с българи и от цялата сериозност на питанията и отговарянето, се завързва дълго лавиране с цел постигане на църковна независимост за България. Резултатът е задълбочаване на конфликта между двата християнски центъра, довело след известно време до окончателното им разделяне. Въпреки протестите на римските духовници, Българската църква е поставена под юрисдикцията на Константинополската патриаршия и е обявена за архиепископия. До този момент няма подобен прецедент в историята на Християнската църква.

На същата дата, 13 ноември, от 1998 г. насам католиците честват мъчениците блажени Евгений Босилков, Никополски епископ, и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Босилков е провъзгласен за "блажен" на 15 март 1998 г. от папа Йоан-Павел II във Ватикана, а Вичев, Джиджов и Шишков - на 26 май 2002 г. от папа Йоан-Павел II в Пловдив. Четиримата са осъдени на смърт и разстреляни от комунистическия режим в България на 11 ноември 1952 г.

Този ден в официалния български календар (не католическия такъв) фигурира със смущаващото наименование "Ден за почитане на българските католици".
Кого и как почитаме? Покойници, мъченици, някой, който вече не съществува тук реално? И защо е това обобщение?

Странна връзка в тази дата 13 ноември – отговори на Папа, останали без последствие, въпреки старателното обясняване, защото българите са гонили някакви си свои цели и създават прецедент в историята; и в същото време „почитане” на българските католици...

Разбрали ли са българите през 866 г. същността на отговорите на папа Николай I или само гонейки целите си за самостоятелност са пренебрегнали изобщо въпроса за духовното в това лавиране между юрисдикциите?

Разбираме ли ние, католиците, днес, а и православните ни събратя, какво всъщност представлява факта, че имаме четирима блажени? Защото май не особено добре се разбира и затова са възможни такива езикови абсурди като „Ден за почитане на българските католици”.

Постоянно бягаме от истинската същност на въпросите за вярата, от конкретното приложение в живота ни, защото е много по-лесно да се плъзнем по външното, по опаковката и удобното за ползване, но не и да се замислим какво се крие вътре. И най-вече, че именно то, това скритото, трябва да излезе наяве, да струи от всяко наше действие, от всяка наша дума, от целия ни живот. И само тогава думите няма да отразяват абсурди, нито ще бъдат параван за гонене на егоистични цели или просто временно увлечение до изчерпване на ползите.

10 ноември 2008 г.

Химнът на Бърдарски геран


Едва ли има човек, свързан по някакъв начин с Бърдарски геран, който да не е чувал химна на селото ни. Самата аз знам от 10 години името на автора и историята на написването, но едва преди два дни ми хрумна да поровя в нета и да намеря нещо повече за него.
Спартак Бутански за повечето хора в Бърдарски геран е само едно име, затова днес след кратко издирване отидохме в Кнежа с Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, за да се срещнем с човека, написал най-обичаната ни песен.

В годините около откриването на новата сграда на читалището ни през 1958 г. – не е ясно дали много преди това, в селото често гостува младият композитор от Кнежа. Тогава на около 30 години; приятел на Петър Велчев, ръководителят на хоровите колективи в нашето читалище; композиторът намира още една причина да пресича толкова често полето между Кнежа и Бърдарски геран. Красотата на една палкенска мома го е пленила така, че гостуванията и срещите водят до написването „на един дъх” на най-популярната днес песен в селото ни. Песен, която се пее по всичките ни концерти, на всички гостувания в чужбина и в страната, тя е нашата визитна картичка и нашата гордост.

Дори и днес малко населени места имат химн. Някои, по-големи от нашето село, все още се опитват да намерят твореца, който да събере в текст и музика най-емблематичното за населеното им място. Бърдарски геран е от тези, който са с късмет. Композиторът сам ни е намерил и ни е дарил песен.

За всички, които за пръв път чуват името на Спартак Бутански ето малко повече за него:

Роден е на 31 януари 1920 г. в Кнежа. Започва своята творческа дейност в Кнежа на 11-годишна възраст със самостоятелен концерт с устна хармоника в салона на гимназията с афиш и билети. Като студент един месец свири на устна хармоника по Радио София, още в първите години на радиото. Завършва Музикалната академия през 1944 г. при най-видните български композитори и педагози.
Съветник е по музика в Министерство на културата, но не остава в София и се връща в Кнежа, където вече 75 години има творческа, културна и обществена дейност. Град Кнежа го направи Почетен гражданин. Написва химна на Кнежа. Патрон е на школата по изкуствата към читалище „Борба” и е създател на фестивала „Златна царевица” в Кнежа.

В творческия си път има създадени 3 664 творби – песни, кантати, оперети. Издадени са 32 печатни сборника с песни. Получава 80 награди, сред които орден „Кирил и Методий” и трите степени. Свири на всички инструменти с изключение на флейта и кларинет.

До богатата колекция от творби, награди и инструменти на Спартак Бутански можете да се докоснете, ако посетите Историческия музей на град Кнежа – едно уникално място, способно да промени представата ни за този град.


1 ноември 2008 г.

Из околностите на Бърдаре

Толкова сме се загубили в ежедневието, че съвсем забравяме да вдигнем главите си от проблемите, спешните задачи, работата и какво ли още не.
В днешния прекрасен есенен следобед направихме една разходка до „пояса”, който дели землището на Бърдарски геран с това на Кнежа.
В горичката до този разделителен пояс не бях ходила от дете. В спомените ми дърветата бяха по-високи, а гората по-чиста. Сега за жалост безмилостна сеч я е превърнала в горичка от издънки, никнещи край дънерите на отрязаните дървета. Едно гнездо сред бодливите клони, синьото на трънките и червеното на шипките, зеленото на свежата трева и безбрежния простор наоколо ни – късчета красота в деня ни.

Обичам полето. Нашето поле. Вълнистата Дунавска равнина, която се дипли нежно и плавно и мами погледа и стъпките ти да идеш още и още по-далеч. Напред, там където линията на хоризонта постоянно бяга пред теб и появилите се картини запленяват очите и сърцето ти. Зелено или златно, изорано или наскоро ожънато – полето е омая, радваща с простора и цветовете си, с простиращия се винаги пред теб път.

Когато се „изкачите” на малкото възвишение на кнежкия „пояс”, се обърнете и погледнете към селото. Виждат се двете църкви на границата между небето и земята. Поседнете на зелената трева и погледайте към Бърдаре. Малко петно там в гънката между небето и земята с две извисяващи се камбанарии.

Един нетрадиционен за България пейзаж…

Една приказка, която чака да бъде разказана…